Танджавур

Бхаратанатям — танцът на боговете

Tirupati

От незапомнени времена окръг Танджавур е уникален със зелените си обработвоаеми полета, напоявани с мрежа от канали, водещи началото си от свещената река Кавери. Този крайбрежен регион се смята за житницата на Южна Индия. Красивата делта на Кавери, високите кокосови горички и многоцветните мангови насаждения оформят екзотичния пейзаж.

Древнатите литературни паметници на Тамил (такива като Кавири-Тхала-Пуранам) свидетелстват за божествения произход на Кавери, чиято вода е свещенна като Ганг. Тази благодатна река с любов е наричана от местните жители Майка Кавери. Заради нейните златни води, които от незапомнени времена носят частици от ценния самороден метал, с гордост всеки сантиметър танджавурска земя се смята от местните жители за особено ценен.

Танджавурските ръчно тъкани копринени и памучни сарита, ветрила с орнаменти, музикални инструменти от дърво джак, бронзови изображения на Богове и светци, декоративни чинии, месингови съдове, кутийки за бижута и парфюми на прах, с прекрасни инкрустации и рисунки, свидетелстват за умейностите на майсторите, овладели древния местен занаят. Ведическата култура и цивилизация по тези места е почти напълно съхранена. Местните жители успешно са запазили историческите си таланти в сферата на изкуството, литературата, театъра, музиката и танца. Те живеят в хармония с Бога и помежду си, въпреки че изповядват различни религии като: вайшнавизъм, ислям, христянство и т.н., споделяйки с респект фестивалите и честванията на другите.

Танджавур, Танджапури или Танджор, както още го наричат, е и мястото на известният древен храм Брихадишвара, една от защитените от ЮНЕСКО свещени забележителности на Индия. Този храм е изграден от цар Раджараджа Чхола, според Васту-пуруша и Силпа шастра, които представляват раздела на Ведите за строеж и организация на заобикалящата ни среда. Съзерцавайки храма в Танджавур, човек може да усети как творческата сила и гениалност на архитекти и изпълнители е поднесена като жертва в лотосвите нозе на Великия Бог Вишну (Кришна). Големият храм, както още го наричат, е разделен на две части с дворни площи, заобиколени от кула и мавзолеи на светци. Прекрасни скулптури на танцуващи древния ведически танц бхарат-натям райски създания; рисунки, в които за основа е използвано красиво съчетание на стъкло и метал, както и виртуозни дърворезби, издигат мисълта на посетителя до едно по-висше възприятие, свързано с духовното търсене на всеки един от нас.

Древният танц бхарат-натям произхожда от Южна Индия, щата Тамилнаду. В началото, преди повече от 2 000 години, той бил храмов танц, наричан Дасяттам. Една от теориите за санскритското му наименование е, че произлиза от комбинацията от началните срички на имената на четирите най-важни аспекта на самия танц: бха от бхава - емоция; ра от рага - музика или мелодия; та от тала - ритъм и натям - танц. Така бхарат-натям включва музика, ритъм и впечатляващ танц, който стриктно се придържа към Натя-шастра. Група вокалисти и инструменталисти (понякога свирещи на Сарасвати вина, вену бамбукова флейта или други инструменти), които акомпанират, рецитатор на мантрите и мридангист, допринасят за силното въздействие на танца.

bharat natyam

Според друга теория, танцът бхарат-натям носи името на мъдрецът Бхарата. Ведичските танци бхарат-натям са били представяни на Бога в храма като служене, извършвано от дасите, млади свещенослужещи момичета, които съвършено познавали санскрит и други езици, както и философията и принципите на вайшнавизма. Те давали обет за целибат и били смятани за съпруги на Бога, които пеели, свирели на древни инструменти и танцували съвършено бхарат-натям, за да Го удволетворят. Уникалните, сложни костюми, грим и украшения подчертавали красотата на танца и изпълнителките му. Така дасите изразявали любовта си към Бога (бхакти), основен метод за постигане на съвършенство в практиката на вайшнавизма (бхакти-йога). Бхарат-натям е най-древният танц, съществуващ на територията на Индия, който се основава на Натя-шастра. Ясно трябва да бъде подчертано, че истинският бхарат-натям не е вулгарна форма на забавление, а свещен ритуал, предназначен да донесе расанубхава (катарзис, духовно извисяване) на публиката и танцьора. Например, пушпанджали е начална част в танца, по време на която танцьорът отдава своите почитания, поднасяйки цветя с поклон на духовния си учител и Бог Кришна. Тогава бхарат-натям изпълнителят се потапя дълбоко в своята медитация, насочена към Върховния Бог и се подготвя да предаде правилно посланието на танца. Според пураните, когато Бог Брахма създал Натя Веда, той използвал елементи от различните части на Ведите, в това число и Аюрведа. Изразните средства на самите комуникативните части на тялото и връзката помежду им (абхиная) движения, мимики, жестове (мудри) се обясняват от древноиндийската наука за здравето и дълголетието. Този свещен ритул е предназначен да поддържа здрави телата на танцьорите и публиката, предизвиквайки благоприятно въздействие, подпомагащо духовния напредък. Например, дясната ръка на танцуващият представлява йога (свързване на индивидуалната душа с Бога), която издигайки се нагоре с три събрани пръста, предлага в божествените лотосови нозе сричката ом (аум). Лявата ръка на танцьора символизира въртящия се лотос на духовната светлина. Очите са насочени към Върховния, а вдигнатият десен крак олицетворява съзнанието, което е на една крачка от Земята и материалното до небето и трансцеденталното. Когато произведението на Брахма било готово, той го дал на Бхарата муни, за да го разпространи на Земята. Тогава известният мъдрец написал Натя-шастра, изкуството на танца. В това писание се казва, че по времето на Кали-юга, когато ще бъде трудно да се живее заради алчност, болка, ревност и гняв, това изкуство, което не е за удоволствие, а за постигане на духовен напредък, ще покаже космическото проявление на бхава (любовта към Бога) на длъж и шир в трите свята. Историята гласи, че самият Брахма представил ната-шастра и бхарат-натям, задено с една група гандхарви и апсари (райски същества, изобразени по стените на Голямия храм в Танджавур) на Бог Шива.

Оригиналният танц бхарат-натям представлява артистична Натя-шастра практика, широко използваща елементи и мистични символи от бхакти-йога (метод за себереализация, подходящ за съвременната епоха, Кали-юга). Бхакти се препоръчва във ведическите писания (шастра), като духовна йога дисциплина, изпълнявана с любов към Бога, която освобождава и усъвършенства човешките същества по пътя на реализиране на индивидуалните взаимоотношения с Върховния.

Съществуват пет основни вида взаимоотношения на живите същества с Бога (раса): мадхуря-раса (съпружески взаимоотношения), сакхя-раса (приятелски взаимоотношения), ватсаля раса (родителски взаимоотношения), дася-раса (взаимоотношения на слуга) и шанта-раса (неутрални взаимоотношения).

По време на танца се дава израз на божествената любов или чувствата на раздяла между Наяка (Героят, Върховният Бог) и Найка (Героинята, копнеещата душа). Вайшнавската поезия е изпълнена с прекрасни стихове, възпяващи вечната любов на божествена двойка Радха и Кришна във Вриндавана. Там героинята Радхарани разкрива чувствата си към своя герой Кришна на приятелката си (сакхи). Често тя Го чака и е гневна, че Той закъснява или не идва и т.н. Например, вайшнава-поетът Джаядева Госвами в своята Гита-говинда много романтично описва любовта между Радха и Кришна. Всяка от двадесет и четирите песни на поемата му има различно наименование, според някое от настроенията на Кришна: Радостният Кришна, Безгрижният Кришна, Нежният Кришна, Блаженият Кришна и т.н. За да представи правилното настроение, танцьорът трябва да е достатъчно зрял и добре да разбира смисъла на вайшнава поезията.

Вайшнава поезията описва Бог Кришна като царя на танцьорите, а Вриндавана, мястото на детските и юношеските Му забавления като сцена на Неговия танц раса. Богът танцува със своята любима Радха на пълнолуние, по време на есента, най-плодородния сезон. Кришна владее съвършено мимиката на танца и с игривите си очи и вежди подканва Радхарани, често свирейки на Своята флейта, която привлича умовете и сърцата на живите същества от цялата Вселена. Както танцът, така и музиката имат основно място във ведическата култура. Древният метод на музициране в стил рага се препоръчва от Аюрведа за всички типове телесни конституции. Всеки индивидуален темперамент може да намери своя баланс в разнообразието на видовете рага. Различни раги се смятат за подходящи при различни особени случаи, както и за различните часове на деня. Всички те са особено подходящи за медитация, самовглъбяване и единение с Бога. Божествената музика рага успокоява ума, подхранва духовната интелигентност и дава сила на душата (джива).

Тя се препоръчва като съпътстващо лечение и профилактика на много заболявания, свързани със забързаното ежедневие, стреса и липсата на равновесие с природата. Южна Индия е една отключена съкровищница на древната ведическа култура, която чака да разкрием тайните й. Тя ни предлага всеобхватен модел на богоцентрично съзнание, който чрез всичките си аспекти ни представя различните страни на Божественото. Това е един изключително богат и разнообразен подход, чрез който всеки може да открие себе си.

Hare Krishna Veda Association