Вселената

Вселената и времето според Ведите

Джамбудвипа

Древното ведическо познание разглежда Вселената и нейните обитатели като хармонично цяло, намиращо се в постоянно динамично равновесие.

Аюрведа, науката за здравето и дълголетието, е в тясна връзка с ведическата астрономия, астрология и космология при изучаване на мистичните закони на природата. По този начин, обогатявайки своите познания, всеки човек може да осъзнае мястото си в цялостния ред на творението, живеейки в съзвучие с него.

Темите за „Вселената” и „времето” винаги са вълнували любознателното човечество. От незапомнени времена хората чувстват влечение към звездите и необятното пространство, което ни дели от тях. Учените на всички времена се опитват да разберат нещо повече за творението и неговото пространствено и времево измерение. Естествено, ведическите произведения, съдържащи сведения за всички сфери на човешкия живот, представят изчерпателна информация и на тази тема.

Ведическите писания дават подробна информация за материалната и духовната Вселена като цяло, Слънчевата система и планетата Земя. Многопластовото разглеждане на космоса в контекста на пространствено-времевия континиум, представя Вселената като място с разнообразни форми на живот, съществуващи едновременно в различни измерения.

Поради принципни сходства в строежа на Вселената, определен модел носи същностните характеристики на различни пространствени обекти. Така например, Бху Мандала представя едновременно полярната проекция на земното кълбо и Слънчевата система като цяло, а Джамбудвипа (централната ос на Бху Мандала) – райската обител и топографска карта на част от Централна и Южна Азия.

В свещените писания намираме различни, но съвместими едно с друго описания на Земята. В някои от тях тя е представена като сфера, а в други е описан двуизмерен геоцентричен модел на Слънчевата система, съобразен с особеното място и предназначение на нашата планета. По този начин, тя е поставена в центъра, а орбитите на останалите планети описват около нея сложни циклоидни криви.

Тази концепция само на пръв поглед противоречи на съвременното разбиране. Плоската форма на Земята, която изобразяват древните ведически карти, представлява описание на проекциите на космическите обекти. Един от класическите шедьоври на Древна Индия, „Шримад Бхагаватам” описва проекциите на Земята, както и орбитите на Слънцето, Луната, останалите планети и важните звезди като поредица паралелни на нея равнини, с форма на дискове – разгънат двуизмерен модел на пространствената им форма. Това схващане разкрива съвместимостта на ведическото разбиране с изводите на съвременната наука, различаващи се единствено в подхода към изследвания обект. „Бхагаватам” описва една много по-сложна космология на Земята и Слънчевата система, която в никакъв случай не е просто наивната „плоска Земя” в разбирането на необразовани племена от миналото.

Учените Джорджо де Сантилана и Херта фон Деченд са направили сериозно изследване на митовете и традициите от древността заключавайки, че така наречената „плоска Земя” от миналото в същност представлява план на еклиптиката (орбитата на Слънцето), а не Земята, на която се намираме. По-късно, тази концепция явно бива изгубена и постепенно изместена от разбирането за „плоската Земя”. Пураните не просто използват модела на еклиптиката, но показват, че диска на Бху Мандала кореспондира в детайли със Слънчевата система, която на практиката е почти плоска – Слънцето, Луната и петте традиционно познати планети от Меркурий до Сатурн имат орбити близки до равнината на еклиптиката.

„Шримад Бхагаватам” разкрива много по-богата от познатата ни съвременна научна картина. В пета песен на „Бхагавата Пурана” намираме информация за отделните типове планети, обединени в обособени нива и техните многобройни обитатели – 8 400 000 различни форми на живот, от които 400 000 вида имат характеристики на човешки същества. Част от Бху Мандала – Джамбудвипа – се описва като райска обител, чиито разнообразни групи жители живеят 10 000 години без да страдат. Самата Джамбудвипа се разделя на девет региона или варши. Най-южната от тях се нарича Бхарата-варша. Тя представлява Земята, а останалите осем – райската обител.

„Бхагаватам” описва и идеята за паралелните светове. Според древните писания, жителите на райската обител притежават мистични съвършенства (сиддхи), които им позволяват да съкращават пространството, премествайки се мигновено от едно място на друго. Освен това съвършенство в обикновеното пространство, те притежават мистичните сили да пътуват и във всепроникващия етер или да влизат в други измерения.

Санскритската литература изобилства с истории за паралелни светове. Вечната духовна обител на Бог Кришна се описва като безкрайно разширяваща се и паралелно съществуваща на Земята като Вриндавана в Индия. „Махабхарата” разказва как принцесата на нагите (змиеподобни райски жители) Улупи издърпала надолу известния войн принц Арджуна, от реката в която се къпел, чак до царството на нагите, съществуващо в друго измерение.

При описанието на цялостната космическа реалност, в „Бхагаватам” се прави уточнението, че разбирането на сложната многопластова картина на Вселената и пространствено времевия континиум е отвъд възможностите на материалистическите слово и ум (авак-манасам). Според ведическата философия, Вселената представлява поразителното проявление на Бога, което той показва на Арджуна на бойното поле Курукшетра, описано в „Бхагавад-гита”, част от „Махабхарата”. Богът дарява приятеля Си с трансцедентална визия, за да може да осъзнае Неговото безгранично вселенско тяло. Космологията на „Бхагавата Пурана” е сложна система на мислене с множество физични и метафизични значения. За да избегне недовършената картина на Вселената, получаваща се при използване на буквалния подход, „Бхагаватам” комбинира практическото разбиране на астрономията с духовни принципи и концепции, поднасяйки ни една смислена и завършена картина. Според ведическите писания Вселената се намира в една по-висшата реалност на многообразие в необятното божествено творение.

За разлика от съвременното разбиране, залегнало в основата на Юдео-християнската традиция, ведическите произведения се придържат към концепцията за безкрайния, цикличен характер на времето. В Пураните намираме подробно описание за отделните космически цикли, заедно с информация за тяхната продължителност. Един милениум (юга цикъл) е съставен от четири епохи (юги). Първата, Сатя-юга продължава 1,728,000 години. Втората, Трета-юга – 1,296,000 години; третата, Двапара-юга – 864,000 години и четвъртата, Кали-юга – 432,000 години. Общо 4 милиарда и 32 милиона години. Хиляда милениума се наричат калпа – един ден на Брахма, полубог, упълномощен от Върховния да ръководи Вселената. Този период се редува с друг - нощ на Брахма с продължителност, равна на деня. Животът съществува на Земята само по време на първия период. Тогава Вселените се излъчват от порите на гигантското тяло на Бог Вишну. По време на нощта на Брахма цялото космическо проявление бива унищожавано и потъва обратно в тялото на Бога, за да се прояви отново след същия период от време. Всеки ден на Брахма се разделя на 14 манвантара периоди, всеки съществуващ по 71 юга цикли. Обикновено всеки манвантара период завършва с частично наводнение на Вселената.

Според изчисленията в Пураните, в момента се намираме в двадесет и осмия юга цикъл на седмия манвантара период от настоящия ден на Брахма. Това показва, че Земята е на възраст от 2,3 милиарда години от последното унищожение през последната нощ на Брахма. Общо 453 юга цикъла са минали до началото на този ден на Брахма. Всеки юга цикъл включва прогресия от златна епоха на мир и духовен напредък до крайна епоха на насилие и духовна деградация. В края на всяка Кали-юга Земята практически остава без население, за да бъде отново населена с духовно издигнати човешки същества през следващата Сатя-юга.

Аюрведа обръща специално внимание на времето и начина, по който се проявява цикличния му характер – в живота на отделния човек, природните цикли и космическите епохи. Времето е едно от проявленията на Бога, като Върховен контролиращ. То въздейства на материалните обекти, карайки ги да се променят, да стареят и да се разпадат. Едновременно с това, цикличният характер на времето предоставя на живите същества и нови възможности. Материалните тела във Вселената попадат под неизменното влияние на фактора време, но душата, която е напълно трансцедентална, не се променя и е вечна по своята същност. Аюрведическите лекари се придържат към индивидуалния хороскоп, за да разберат каква е кармата на душата, попаднала в човешко тяло и така много по-ефикасно да използват превенцията, като основен начин за поддържане на доброто здраве у пациентите си.

Според Аюрведа, дневният режим е изключително важен за доброто състояние на материалното тяло. Ако човек не спи достатъчно през нощта, той се изтощава психически и физически. Когато това продължава достатъчно дълго, може да доведе до дисбаланс на три-доша, а в последствие – и до различни сериозни здравословни проблеми. Нощта е предназначена за почивка и възстановяване. Ако не се използва правилно, тялото губи имунитета си и се излага на многократно по-голям риск от различни заболявания. Най-доброто време за бодърстване е от изгрева до залеза на Слънцето. Когато човек става от сън преди изгрева, ще усети благоприятното влияние на най-подходящото време за духовен напредък и дълголетие – брахма-мухурта. Ранната утрин е тиха, изпълнена със спокойствие и притежава характеристиките на доброто (саттва-гуна). Тя е подходящо начало за успешен ден, изпълнен с удовлетворяващи преживявания. Ако човек редовно пропуска това благоприятно време и става от сън след изгрева на Слънцето, за него съществува реална опасност от нисък физически и психически тонус, главоболие, наднормено тегло, липса на ентусиазъм, депресии и други сериозни заболявания. Същият ефект се получава при липса на достатъчно време за ефективно възстановяване и неправилно редуване на труд и почивка.

Обилното хранене вечер, както и приемането на сладкиши или тежки храни преди лягане, увеличава токсините в тялото и може да предизвика проблеми с храносмилането, затлъстяване, кошмари и накъсан сън, както и чувство на перманентна умора. Аюрведа препоръчва да се храним по-леко на вечеря и то преди залеза на Слънцето. Така по-лесно ще си осигурим ранно ставане от сън и успешен старт на деня.

Препоръчва се, основното хранене за деня да бъде около обяд, когато стомашният огън джатарагни е най-силен и храносмилането – най-добро. Храната трябва да бъде съобразена с индивидуалната конституция, сезона и личните ни предпочитания. Тя трябва да се приема спокойно, в приятна обстановка и седнало положение. Бързото хранене на крак е една от основните причини за стомашни проблеми, раздразнителност, наднормено тегло и главоболие. Употребата на опияняващи и възбуждащи средства, спиртни напитки и кафе, тютюнопушенето, яденето на месо, бяла захар и шоколад водят до пристрастяване. Тези трайно намерили място в живота ни съставки са непрепоръчителни според Аюрведа и могат да предизвикат дисбаланс на три-доша, а от там – всякакви видове тежки заболявания.

Аюрведическата терапия изцяло се съобразява с особеностите на времето и цикличния му характер, за да постигне благоприятен резултат при превенция и лечение на различни заболявания. Така например, определени процедури се провеждат единствено в подходящия за целта сезон; съществуват специални изисквания при производството на билкови таблетки, свързани с лунния цикъл; обръща се специално внимание на отделните периоди от човешкия живот.

Hare Krishna Veda Association